Кога и как „Евровизия“ бе превърната в гей парад?
В сходна среда най-лесно е да се хлъзнеш към тик-ток поставка, само че можеш да отправиш и послание – като Хърватия
„ Дами и господа, и всички сред тях “. Това е най-често чуваното послание в този сезон на „ Евровизия “ от водещите Виктория Сваровски и Михаел Островски. То чудесно показва същността на проявата и се вписва ослепително в новговора на либерал-глобалистката идеология. Сценаристите този път нарочно са се спрели на него. По-удобно е, защото от година на година буквите в формалното съкращение ЛГБТККюИП2САА+ се натрупат ли натрупат. И то просто става невъзможно за запомняне и изговаряне от сцената.
Докато с „ всички сред тях “ хем са обхванати прословутите 72 пола, измислени в Давос, хем е открит сурогат на разтягащата се като локум след „ л “ и „ г “ абревиатура. Понеже мнозина нямат грам представа какво значат повечето букви в нея, ето:
Л — лесбийки (Lesbian)
Г — гей (Gay)
Б — бисексуални (Bisexual)
Т — трансджендър (Transgender)
К — куиър (Queer)
Кю — неизяснили идентичността си (Questioning)
И — интерсекс (Intersex)
П — пансексуални (Pansexual)
2С — двудушевни (Two-Spirit)
А1 — асексуални (Asexual)
А2 — съдружници (Allies) — хетеросексуални, подкрепящи ЛГБТ
+ — всички останали идентичности, ориентации и полови вариации до 72.
Плюсът най-после напълно не е знак, че трупането на символи е спряло. Напротив. Догодина по това време сигурно ще са композирани още един-два... Но да се върнем на шоуто. Ако през 2026 година някой има подозрения, че „ Евровизия “ е най-големият гей церемониал в света, организаторите на проявата се постараха да ги разсеят категорично още в началните секунди от първия полуфинал. Той започна със сюжет, в който младо момче израства до възрастен гей, гледайки безспирно състезанието.
Бели хора, които не оставят след себе си деца – идеологическото подстрекателство, с което се облъчва милионната аудиторията на зрелището, е съвсем откровено.
„ Евровизия “, несъмнено, не постоянно е била това, на което сме свидетели днес. Основателите ѝ в онази по-консервативна Европа от 50-те години на предишния век замислят проявата като среща на култури. Дълги години тя е таман това. На сцената изпълнителите от участващите страни пеят на своите публични езици. Когато човек извършва ария на матерния си език, той неумишлено влага в нея колорита на съответния изказ, особеното звучене, присъщите за родното слово мелодика и извивки.
А и самите композиции са пропити от локалния нрав и фолклор. Така всяка една съставлява друга галактика, само че също мотив хората в единия завършек на континента да чуят и да се научат да разпознават езика на техните себеподобни в другия. Кога другояче фенът в една Гърция например би могъл да чуе ария на норвежки? Или пък във Финландия – осъществяване на словенски…
Превръщането от либерал-глобалисткото политбюро в Давос на хомосексуализма (наред с мигрантите) в едно от основните течения на идеологията няма по какъв начин да подмине такова всеобщо шоу, гледано от милиони. Процесът е бавен и постепенен. Използван е прословутият социологически модел „ Прозорецът на Овъртън “. Той разказва как определени хрумвания или практики, които в началото са считани за невероятни или крайни, лекичко и незабележимо се „ наместват “ в съзнанието на масовия фен на „ Евровизия “, до момента в който станат част от статуквото и даже мечтани.
Виктория Сваровски изнася гей лекция от втория полуфинал на „ Евровизия 2026 “, в която „ студентът “, задаващ най-логичен въпрос, е показан като малоумен, ретрограден невежа.
„ Прозорецът на Овъртън “ се разтяга плавно на фестивала от 90-е години на предишния век. През 98-а на сцената се появява транссексуалната израелка Дана Интернешънъл с евроденс „ Дива “. До този миг песните са оценени от професионални журита. Те следят за строги музикални и артистични критерии. Дана Интернешънъл е прекомерно надалеч от доста от тях. Но към нея „ Евровизия “ проведена рекламна акция, на каквато не се е радвал нито един „ друг “ реализатор преди този момент.
Опасността журитата да я пренебрегнат е голяма. За целта организаторът, Европейският съюз за радио и телевизия (ЕСРТ), също на собствен ред, като Европейския съюз, по това време вече превзет от Давос, трансформира разпоредбите на конкурса. През 1998 г. журитата са изхвърлени. Гласуването е поверено само на зрителите по телефона.
Докато в Западна Европа централите са съвсем изцяло цифровизирани, в останалата част от участващите страни те са все още аналогови, несигурни. Там за всеки случай са избрани аварийни журита, само че до услугите им не се стига. Отчетността дали точно посочената бройка от гласувалите е действителната е относителна. Дана интернешънъл побеждава.
Едновременно с това ЕСРТ стартира да раздава огромен брой от билетите за шоуто изцяло гратис на ЛГБТ организации по целия свят, с цел да предизвиква членовете им да участват. В началото това е леко замаскирано, тъй като „ Прозорецът на Овъртън “ към момента не се е разтворил изцяло. ЛГБТ организациите са посъветвани да основат национални почитател клубове на „ Евровизия “. Макар и обособени структури, на процедура те се припокриват.
Дана Интернешънъл надалеч не е първият намерено ЛГБТ реализатор на „ Евровизия “, само че е първата, към която уредниците умишлено подвигат голям звук.
Ако човек си направи труда да гледа другите издания след средата на 90-е, елементарно ще забележи по какъв начин феновете в залите бавно, само че праволинейно се променят. От семейно шоу ЕСРТ полека и деликатно, само че достатъчно настъпателно, го трансформира в гей такова. Когато цяла Европа е вече индоктринирана от либерал-глобализма и нейните идеологеми са възприети от всеобщия гражданин като правила, журитата са върнати назад. Те са към този момент дресирани и с ненаситност гласоподават уместно даже за жена с брада. Въпросните фен клубове оцеляват чак до през днешния ден, но това е по-скоро инерция. Иначе от дълго време не са нужни като прикритие.
Знаейки на каква точно проява отива, всеки участващ изпълнител е изправен пред алтернативата или да се слее с всеобщата халтура, да поджаска кълки с нея и да създаде „ Тик-ток “ поставка... Или въпреки всичко да подходи по-професионално, наблягайки на мелодията и, възползвайки се от милионната публика, да отправи и някакво обръщение.
Очевидно България се е спуснала по най-лесното наклон. Цялата философия на „ Бангаранга “ е построена към една дума, татуирана с основни букви върху челото на слушателя. Идеята е да не ти остави припев, който да запееш, а инстикт. Чуваш го един път и мозъкът ти към този момент стартира да го създава самичък, като развалена машина за дъвки.
Всяка година на „ Евровизия “ има по две-три такива части. Едно от тях съвсем постоянно се трансформира в иконично за онези, които се числят към контракултурата, без да осъзнават, че при либерал-глобализма тя е даже съществена, и обира гласовете ѝ. През 2026 за тази ниша Дара се конкурира с „ Ферто “ („ Дай насам “) на гърка Акилас Митилинеос, който в последна сметка се оказа предпочетеният. И то е разумно – индивидът пее на гръцки. Каква контракултура ще е, в случай че залага на англоезично осъществяване!?
Водещият Михаел Островски се е барнал по дрескода на „ Евровизия “.
Да бяхме все още 1996 година, „ Φέρτο “ можеше и да спечели. Но колкото и да са зомбирани идеологически, в националните журита въпреки всичко има хора с музикално ухо. Те вече биха преглътнали примерно мъж с големи цици, само че най-малко да пее вярно нещо, което е музика. Журитата никога няма да възнаградят с много точки сходни недоразумения за „ Тик-ток “. А само вярващите си, че са субкултурни гласове, не стигат за победа.
Дара е фолклорна певица, а България има и история, и национална музика, и обичаи, с които да сътвори цяла музикална легенда. Дори с риск да не завоюва. Но го прави не тя, а Хърватия. Страната се класира за финала с, в която се споделя за турското робство и за християнските татуировки като отбрана на младите девойки от османските насилници и изнасилвачи.
Изпълнението е на хърватски език и няма нищо общо с цялата тази „ прогресивна “ и либерал-глобалистка тирада отвред. То осъжда вековното османско робство по хърватските земи и напомня древната традиция да се нанасят християнски претекстове по телата на славянките, за да ги пазят от отвличане и обръщането им в исляма. , подчиняването им на полово иго. И за това какъв брой доста от тях са избрали гибелта пред подчиняването им на турско полово иго.
Да, хърватите няма да завоюват с това, тъй като тази година се чака да победи безупречното и мощно финландско поп-рок парче „ Лиекинхейтин “ („ Огнехвъргачка “, Liekinheitin), което също не е на британски език. Но даже освен това състояние не е без значение с какво тъкмо ще те запомнят от „ Евровизия 2026 “. Едната славянска страна предлага безсмисленото и безидейно джаскане „ Бангаранга “, а другата:
„ Когато палиш свещ, попитай своята баба
за какво е раждала дъщерите си в боязън,
защо толкоз много от тях са избрали гроба.
Защото нашите майки не са раждали плебеи. “
„ Дами и господа, и всички сред тях “. Това е най-често чуваното послание в този сезон на „ Евровизия “ от водещите Виктория Сваровски и Михаел Островски. То чудесно показва същността на проявата и се вписва ослепително в новговора на либерал-глобалистката идеология. Сценаристите този път нарочно са се спрели на него. По-удобно е, защото от година на година буквите в формалното съкращение ЛГБТККюИП2САА+ се натрупат ли натрупат. И то просто става невъзможно за запомняне и изговаряне от сцената.
Докато с „ всички сред тях “ хем са обхванати прословутите 72 пола, измислени в Давос, хем е открит сурогат на разтягащата се като локум след „ л “ и „ г “ абревиатура. Понеже мнозина нямат грам представа какво значат повечето букви в нея, ето:
Л — лесбийки (Lesbian)
Г — гей (Gay)
Б — бисексуални (Bisexual)
Т — трансджендър (Transgender)
К — куиър (Queer)
Кю — неизяснили идентичността си (Questioning)
И — интерсекс (Intersex)
П — пансексуални (Pansexual)
2С — двудушевни (Two-Spirit)
А1 — асексуални (Asexual)
А2 — съдружници (Allies) — хетеросексуални, подкрепящи ЛГБТ
+ — всички останали идентичности, ориентации и полови вариации до 72.
Плюсът най-после напълно не е знак, че трупането на символи е спряло. Напротив. Догодина по това време сигурно ще са композирани още един-два... Но да се върнем на шоуто. Ако през 2026 година някой има подозрения, че „ Евровизия “ е най-големият гей церемониал в света, организаторите на проявата се постараха да ги разсеят категорично още в началните секунди от първия полуфинал. Той започна със сюжет, в който младо момче израства до възрастен гей, гледайки безспирно състезанието.
Бели хора, които не оставят след себе си деца – идеологическото подстрекателство, с което се облъчва милионната аудиторията на зрелището, е съвсем откровено.
„ Евровизия “, несъмнено, не постоянно е била това, на което сме свидетели днес. Основателите ѝ в онази по-консервативна Европа от 50-те години на предишния век замислят проявата като среща на култури. Дълги години тя е таман това. На сцената изпълнителите от участващите страни пеят на своите публични езици. Когато човек извършва ария на матерния си език, той неумишлено влага в нея колорита на съответния изказ, особеното звучене, присъщите за родното слово мелодика и извивки.
А и самите композиции са пропити от локалния нрав и фолклор. Така всяка една съставлява друга галактика, само че също мотив хората в единия завършек на континента да чуят и да се научат да разпознават езика на техните себеподобни в другия. Кога другояче фенът в една Гърция например би могъл да чуе ария на норвежки? Или пък във Финландия – осъществяване на словенски…
Превръщането от либерал-глобалисткото политбюро в Давос на хомосексуализма (наред с мигрантите) в едно от основните течения на идеологията няма по какъв начин да подмине такова всеобщо шоу, гледано от милиони. Процесът е бавен и постепенен. Използван е прословутият социологически модел „ Прозорецът на Овъртън “. Той разказва как определени хрумвания или практики, които в началото са считани за невероятни или крайни, лекичко и незабележимо се „ наместват “ в съзнанието на масовия фен на „ Евровизия “, до момента в който станат част от статуквото и даже мечтани.
Виктория Сваровски изнася гей лекция от втория полуфинал на „ Евровизия 2026 “, в която „ студентът “, задаващ най-логичен въпрос, е показан като малоумен, ретрограден невежа.
„ Прозорецът на Овъртън “ се разтяга плавно на фестивала от 90-е години на предишния век. През 98-а на сцената се появява транссексуалната израелка Дана Интернешънъл с евроденс „ Дива “. До този миг песните са оценени от професионални журита. Те следят за строги музикални и артистични критерии. Дана Интернешънъл е прекомерно надалеч от доста от тях. Но към нея „ Евровизия “ проведена рекламна акция, на каквато не се е радвал нито един „ друг “ реализатор преди този момент.
Опасността журитата да я пренебрегнат е голяма. За целта организаторът, Европейският съюз за радио и телевизия (ЕСРТ), също на собствен ред, като Европейския съюз, по това време вече превзет от Давос, трансформира разпоредбите на конкурса. През 1998 г. журитата са изхвърлени. Гласуването е поверено само на зрителите по телефона.
Докато в Западна Европа централите са съвсем изцяло цифровизирани, в останалата част от участващите страни те са все още аналогови, несигурни. Там за всеки случай са избрани аварийни журита, само че до услугите им не се стига. Отчетността дали точно посочената бройка от гласувалите е действителната е относителна. Дана интернешънъл побеждава.
Едновременно с това ЕСРТ стартира да раздава огромен брой от билетите за шоуто изцяло гратис на ЛГБТ организации по целия свят, с цел да предизвиква членовете им да участват. В началото това е леко замаскирано, тъй като „ Прозорецът на Овъртън “ към момента не се е разтворил изцяло. ЛГБТ организациите са посъветвани да основат национални почитател клубове на „ Евровизия “. Макар и обособени структури, на процедура те се припокриват.
Дана Интернешънъл надалеч не е първият намерено ЛГБТ реализатор на „ Евровизия “, само че е първата, към която уредниците умишлено подвигат голям звук. Ако човек си направи труда да гледа другите издания след средата на 90-е, елементарно ще забележи по какъв начин феновете в залите бавно, само че праволинейно се променят. От семейно шоу ЕСРТ полека и деликатно, само че достатъчно настъпателно, го трансформира в гей такова. Когато цяла Европа е вече индоктринирана от либерал-глобализма и нейните идеологеми са възприети от всеобщия гражданин като правила, журитата са върнати назад. Те са към този момент дресирани и с ненаситност гласоподават уместно даже за жена с брада. Въпросните фен клубове оцеляват чак до през днешния ден, но това е по-скоро инерция. Иначе от дълго време не са нужни като прикритие.
Знаейки на каква точно проява отива, всеки участващ изпълнител е изправен пред алтернативата или да се слее с всеобщата халтура, да поджаска кълки с нея и да създаде „ Тик-ток “ поставка... Или въпреки всичко да подходи по-професионално, наблягайки на мелодията и, възползвайки се от милионната публика, да отправи и някакво обръщение.
Очевидно България се е спуснала по най-лесното наклон. Цялата философия на „ Бангаранга “ е построена към една дума, татуирана с основни букви върху челото на слушателя. Идеята е да не ти остави припев, който да запееш, а инстикт. Чуваш го един път и мозъкът ти към този момент стартира да го създава самичък, като развалена машина за дъвки.
Всяка година на „ Евровизия “ има по две-три такива части. Едно от тях съвсем постоянно се трансформира в иконично за онези, които се числят към контракултурата, без да осъзнават, че при либерал-глобализма тя е даже съществена, и обира гласовете ѝ. През 2026 за тази ниша Дара се конкурира с „ Ферто “ („ Дай насам “) на гърка Акилас Митилинеос, който в последна сметка се оказа предпочетеният. И то е разумно – индивидът пее на гръцки. Каква контракултура ще е, в случай че залага на англоезично осъществяване!?
Водещият Михаел Островски се е барнал по дрескода на „ Евровизия “. Да бяхме все още 1996 година, „ Φέρτο “ можеше и да спечели. Но колкото и да са зомбирани идеологически, в националните журита въпреки всичко има хора с музикално ухо. Те вече биха преглътнали примерно мъж с големи цици, само че най-малко да пее вярно нещо, което е музика. Журитата никога няма да възнаградят с много точки сходни недоразумения за „ Тик-ток “. А само вярващите си, че са субкултурни гласове, не стигат за победа.
Дара е фолклорна певица, а България има и история, и национална музика, и обичаи, с които да сътвори цяла музикална легенда. Дори с риск да не завоюва. Но го прави не тя, а Хърватия. Страната се класира за финала с, в която се споделя за турското робство и за християнските татуировки като отбрана на младите девойки от османските насилници и изнасилвачи.
Изпълнението е на хърватски език и няма нищо общо с цялата тази „ прогресивна “ и либерал-глобалистка тирада отвред. То осъжда вековното османско робство по хърватските земи и напомня древната традиция да се нанасят християнски претекстове по телата на славянките, за да ги пазят от отвличане и обръщането им в исляма. , подчиняването им на полово иго. И за това какъв брой доста от тях са избрали гибелта пред подчиняването им на турско полово иго.
Да, хърватите няма да завоюват с това, тъй като тази година се чака да победи безупречното и мощно финландско поп-рок парче „ Лиекинхейтин “ („ Огнехвъргачка “, Liekinheitin), което също не е на британски език. Но даже освен това състояние не е без значение с какво тъкмо ще те запомнят от „ Евровизия 2026 “. Едната славянска страна предлага безсмисленото и безидейно джаскане „ Бангаранга “, а другата:
„ Когато палиш свещ, попитай своята баба
за какво е раждала дъщерите си в боязън,
защо толкоз много от тях са избрали гроба.
Защото нашите майки не са раждали плебеи. “
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ